За книгата: 1996 / Плотин (древногръцки Πλωτινος) (р. 204/205, Ликополис, Египет, Римска империя - ум. 270, Минтурни, Кампания) - древен философ идеалист, основател на неоплатонизма. Систематизира учението на Платон за въплъщението на триадата в природата и космоса. Той определя Божествеността като необяснима първична същност, стояща над всяко разбиране и пораждаща цялото многообразие на нещата чрез еманация („изливане”). Опитал се да синтезира древния политеизъм с идеите на Единния. Той признава доктрината за метемпсихозата, върху която основава моралното учение за живота. Развива сотериологията на неоплатонизма Роден в Ликополис, Долен Египет. Той прекарва младостта си в Александрия, едно време един от най-големите центрове на културата и науката. През 231/232-242 г. учи при философа Амоний Сакас (чийто ученик е и Ориген, един от учителите на християнската църква). През 242 г., за да се запознае с философията на персите и индийците, той придружава император Гордиан III в персийската кампания. През 243/244 г. се завръща в Рим, където основава собствена школа и започва да преподава. Тук се формира кръг от негови последователи, обединяващ представители на различни прослойки и националности. През 265 г., под патронажа на император Галиен, той прави неуспешен опит да осъществи идеята за държавата на Платон - да основе град на философите Платонополис, който да бъде център на религиозното съзерцание. През 259/260 г., вече в напреднала възраст, той започва да записва писмено собственото си учение. Откъслечните бележки на Плотин са посмъртно редактирани, събрани и публикувани от неговия ученик Порфирий. Порфирий ги разделя на шест раздела, всеки раздел на девет части (оттук и името на всичките 54 трактата на Плотин - „Енеади“, αι Εννεάδες „Деветки“»).